land with no seasons

Дам Оцеляваща, това съм аз, или поне бях днес сутринта към 6:30.
Ако живеете в София, знаете за какво иде реч. Бяхме събудени от сладкия си сън с 2 мощни взрива. И тъкмо тази вечер си бях съвсем сама вкъщи. Скачам уплашена. Поглеждам абажура - клати се, стъклата треперят и по всички правила, по които са ни учили в училище, решавам, че е земетресение. Точно сега ми е адски смешно, но тогава … да кажем, че не ми беше смешно.
Обличам се, малко се помотавам покрай гардероба, какво точно е подходящо за земетресение.
(По късен коментар от Борчев: А така, и атомна бомба да падне, важното е да сме в крак с модата. )
Та, грабвам си телефона и заставам под касата на вратата. Трус обаче няма, само гърмежи и дим. Поглеждам през прозореца, комшиите са наскачали по прозорци и тераси. Да се обадя на Калин? Мне… и без това е извън София, само ще се шашне. Преминавам на ум няколко други възможности. Нямам телевизор, нямам радио, в Интернет не пише нищо още. А да, освен телефона си взимам и лаптопа, разбира се.
Реших, че е най-добре да звънна на някой от квартала с телевизор. Хем със сигурност не спи, хем ще каже какво става.
Обаждам се на супер силите, спасителният отряд, кейфор-а и уестпойнта на квартала. Красен. Викам си, те военните трябва да са обучени да различат земетресение от друго.
Трябва да си призная, че в кризисни ситуации, като каквато оцених тази, много обичам да звъня на Красен. Да чуеш от другата страна ледено спокойствие и структурирана информация в такъв момент ми действа като пържола след фитнес.
Той не знае какво става, не е земетресение, гледа телевизия и ще ми звънне. Звъни, изглежда всичко е наред и сме в безопасност. Леле, ето на, казах си това ще е един прекрасен ден. И наистина - разходка преди работа, сбъркан автобус, Онда кафе и много много яка музика.

(Борчев: И що ти беше да се обличаш? Ако беше хукнала по пижама по улиците сега щеше да си гледаш телевизия на 4-ти километър, вместо да си на работа.)
(Красен: Ох, ох, ох, скубя си косите сега! Трябваше да те избазикам супер брутално и да ти кажа, че са гръмнали химически заряди и трябва да се евакуираме от София иначе ще измрем)

Ама те не са такива хора
Слънчев ден на всички!

Миналия петък беше поредното ми мерене на мазнини и отчитане на напредъка в тежестите. Този път съм доволна 16.3 %, което всъщност е доста добре и съм само на 2.3 % от оптималния резултат. Разбира се 2.3% са поне 2 месеца яка работа и изрядно хранене, а като става дума за мен… сложи ги 3 месеца. Имам и доволно увеличение на тежестите, като за жена. Много доволно
Истината е обаче, че тези резултати са само 10% мен и 90% треньора. Лесно е, когато някой те юрка и те чака за тренировката. Трудно е, когато трябва да се накараш да идеш в залата сам. Лесно е, когато някой постоянно те пита какво ядеш и те мъмри като сгафиш. Трудното е, когато трябва да се мъмриш сам и да разчиташ изцяло на собствената си съвест. Лесно е, когато треньора те лъже за килограмите на тежестите. Трудното е да си увеличаваш тежестите сам и да се пребориш психически с тежестта и да имаш воля да се справиш. Лесно е, когато някой увеличава сериите вместо теб. Трудно е сам да си поставяш все по-високи цели, за които нямаш вяра, че ще постигнеш. Лесно е, когато си направиш синина или изпиташ болка, някой да каже “нищо ти няма” и да ти се усмихне. Трудно е сам да си причиняваш всичко това. Лесно е да има кой да ти дава кураж. Трудно е да няма кой да вярва в теб.
Ами сега?
Сега ще се опитам постепенно да стана самостоятелна. Без да спирам да се уча и да се развивам. Без да изпускам прогреса си и свалянето на мазнини, качването на активно тегло. Лесно ще измислим план с треньора ми. Трудното ще е да го постигна.

… ексфолиант за тяло. Рецептата е много проста: зехтин + кафе.
Зехтина ми е extra virgin, а учените твърдят, че съдържа антиоксиданти като витамин Е, Селен и Омега-3. Чудили сте се дали наистина вашия крем съдържа така полезния за кожата кофеин? Е вече няма да се чудите в ексфолианта ви има точно толкова кофеин колкото вие си сложите. Използвам мляно кафе и ефекта е като от ароматерапия. Няма по-събуждаща баня, опитайте.

Станах леля!
В четвъртък към 10 сутринта се роди моята малка племенница Роксана - 1,850 кг. 50 см. тъмнокоса със сини очички. С нея се видяхме когато беше едва на 6 часа. Тогава беше малко сърдита и леко аристократично навъсена на света. Разбирам я, тук е по-студено и трудно от корема на мама, но пък се свиква и си струва, предвид всички прекрасни неща, които я очакват.
Вчера ги изписаха от болницата и вече е в своето малко царство, където царува над мама, тати и баба.
Тук вижда родата си за първи път

Изглежда доволна . Липсваш ми вече малка Роксанка, нямам търпение да пораснеш и да ставаш за гушкане и разходки!

Вчера в залата докато правех упражнения инструктора ми възкликна:
“О боже! Виждам зачатъци на трицепс!”

Хихи :)…да видим кой ще носи лятото потници с мускули.

За съжаление мъдрата мисъл не е моя, но си заслужава да я знаете:

Простите хора, нека знаят колко са прости, за тях е важно.

Мога да се контролирам когато съм под напрежение, когато комуникирам с простаци, когато съм на диета, а изкушението е пред носа ми, когато видя поредната прекрасна чанта и дори имам пари да си я купя, но когато попадна на прост човек … издивявам, трупам негативизъм, виждам най-лошото във всеки и го отнася този, който е най-близо когато чашата прелее.